Постинг
15.03.2012 12:39 -
Какъв прекрасен свят ...
Автор: mystories
Категория: Изкуство
Прочетен: 4002 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 15.03.2012 22:54
Прочетен: 4002 Коментари: 8 Гласове:
8
Последна промяна: 15.03.2012 22:54
Вървя по улиците, обичам да се разхождам сама. Нищо че е кишаво и кално, сякаш не съм в центъра на София, а в някое забравено село, всъщност май в някое село ще е доста по чисто и спретнато. Новите ми ботуши, които толкова исках сега са покрити с кал и не изглеждат никак приятно. Спуканите улуци капят на главите на преминаващите и времето все още е някак мрачно, сякаш пролетта се чуди да идва или още й е рано … и въпреки всичко, аз крача напред влизам в поредния магазин, просто да разгледам, продавачките ме гледат лошо, че оставям кални следи по излъсканите им плочки, аз се усмихвам срамежливо и вдигам рамене, сякаш се извинявам, че аз имам някаква вина за състоянието на тротоарите … Пробвам различни дрехи, забавлявам се правейки физиономии на голямото огледало в пробната, накрая избирам една туника, плащам и си тръгвам. Продавачката изглежда сякаш ще ме напердаши … настроението ми вече не е така приповдигнато. Навън е студено, сгушвам се в дебелото си палто и се замислям, колко време ще ми отнеме да го почистя от пръските, които току що една кола изхвърли изпод гумите си. На ум оправдавам шофьора, че не е виновен той за огромната дупка през която премина. Свивам се още повече и се чудя дали не е по-добре да се прибирам у дома, там е чистичко и топло … Тогава в полезрението ми попада голямото стъкло на малко кафене, вътре на една маса точно се настанява възрастна двойка, баба и дядо, дядото застава зад своята дама и мило и нежно й помага да свали палтото си, после издърпва стола и й я настанява, така че да й е удобно. Гледката е приятна и не съм разбрала, кога съм спряла насред тротоара и съм се зазяпала неприлично в двойката. Оглеждам се стреснато, никой не ми обръща внимание … сещам се за стиха “Пред твоите витрини блескави, накуп застават често те и колко скръб в очите трескави, и колко мъка се чете! Но тръгват си те пак одрипани, с въздишки плахи на уста, а тез витрини са обсипани с безброй жадувани неща…” Точно така се чувства и аз в момента, но не съм жадна за бляскави неща, а за добро отношение и любов, продължавам да се наслаждавам на нежните и внимателни движения на бабата и дядото, мислено пресъздавам диалога, който водят двамата, абсолютно сигурна съм, че той я нарича “мила”, а тя него “скъпи” и не защото се лигавят, а защото тя наистина е най-милото същество, което той познава, а той всъщност е най-скъпото й притежание … Проследявам погледите им, които гледат към дъното на заведението, там двама тинейджъри стоят гушнати и си говорят нещо … друг вид любов, не по малко красива от тяхната, просто по-различна, може би първа, тази любов не обръща внимание на нищо друго освен на себе си, тя е толкова млада и напълно егоистична, старата и помъдряла любов я наблюдава с толкова внимание и възхищение, сякаш казва “И аз бях такава, а после минах през множество изпитания, но познай аз оцелях, дано и ти оцелееш” … младата любов не обръща внимание, сега е заета със себе си, няма защо да мисли от сега за предстоящите изпитания, сега е щастлива … Усмихвам се широко, отклонявам погледа си от кафенето приютило две толкова различни любови и продължавам по пътя си. Настроението ми е във върхова точка и изведнъж установявам, че света е прекрасно място, нямат значение кишата, калта, спуканите улуци, нацупените продавачки, забързаните минувачи има значение само, че в този свят все още се раждат любови, някои от тях устояват на всички изпитания и продължават десетилетия наред, е да, други не се справят така успешно, но те просто освобождават място за нови любови, за нежност и обич. Забравям за “Братчетата на Гаврош”, а съзнанието ми започва сякаш само да си тананика “Какъв прекрасен свят…” на Луис Армстронг, усмивката сякаш е залепнала на лицето ми, минувачите се обръщат след мен, сякаш се чудят защо се смея след като деня е толкова мрачен. Няма как да им обясня, че аз не виждам сивотата, а виждам зелени дървета, червени рози, синьо небе, огромна цветна дъга и всичко е толкова прекрасно … Всеки от нас избира в какъв свят да живее, аз избирам красивия и прекрасния, там където има надежда и любов … Избери го и ти, ела и се усмихни.
Тагове:
Да намериш ... (8)// Ив
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Риана от читател! Вижте какво тяло само!
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Риана от читател! Вижте какво тяло само!
Този прекрасен стил на писане, мислене всеки път ме кара да искам да прочета още и още <3 Това като, че стана любимата ми твоя творба.
цитирайБлагодаря ти, много мила. Това е по-скоро нещо като страница от дневника ми. Радвам се много, че ти харесва ... А, ти нали не си убила Антеа, според мен Саша ще е много нещастен ако изгуби и сина си и нея ...
цитирайРазбира се, че не! Дори пуснах нова част съвсем скоро, но няма да издавам какво става, защото ще убия интереса ;d
цитирайВече се усмихвам.
Добро утро и слънчевоусмихнат ден! :)
цитирайДобро утро и слънчевоусмихнат ден! :)
Радвам се че има усмихнати хора :)
Приятен, весел и много нежен ден!
цитирайПриятен, весел и много нежен ден!
6.
анонимен -
Такива творби ме карат да се усми...
16.03.2012 10:57
16.03.2012 10:57
Такива творби ме карат да се усмихвам и да вярвам, че не живеем в съвсем бездушен свят.
цитирайЗа мен е чест и удоволствие да знам, че съм накарала някой да се усмихне.
цитирай
8.
анонимен -
Винаги съм се чудил, защо в раздел ...
16.03.2012 11:23
16.03.2012 11:23
Винаги съм се чудил, защо в раздел Изкуство вместо такива постинги да са най-популярни, всъщност има политически статии или пък някакви видове чат с много коментари и отговори.
Браво за творбата, много ми харесва.
цитирайБраво за творбата, много ми харесва.
Търсене
Архив