Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2012 12:39 - Какъв прекрасен свят ...
Автор: mystories Категория: Изкуство   
Прочетен: 4002 Коментари: 8 Гласове:
8

Последна промяна: 15.03.2012 22:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Вървя по улиците, обичам да се разхождам сама. Нищо че е кишаво и кално, сякаш не съм в центъра на София, а в някое забравено село, всъщност май в някое село ще е доста по чисто и спретнато. Новите ми ботуши, които толкова исках сега са покрити с кал и не изглеждат никак приятно. Спуканите улуци капят на главите на преминаващите и времето все още е някак мрачно, сякаш пролетта се чуди да идва или още й е рано … и въпреки всичко, аз крача напред влизам в поредния магазин, просто да разгледам, продавачките ме гледат лошо, че оставям кални следи по излъсканите им плочки, аз се усмихвам срамежливо и вдигам рамене, сякаш се извинявам, че аз имам някаква вина за състоянието на тротоарите … Пробвам различни дрехи, забавлявам се правейки физиономии на голямото огледало в пробната, накрая избирам една туника, плащам и си тръгвам. Продавачката изглежда сякаш ще ме напердаши … настроението ми вече не е така приповдигнато. Навън е студено, сгушвам се в дебелото си палто и се замислям, колко време ще ми отнеме да го почистя от пръските, които току що една кола изхвърли изпод гумите си. На ум оправдавам шофьора, че не е виновен той за огромната дупка през която премина. Свивам се още повече и се чудя дали не е по-добре да се прибирам у дома, там е чистичко и топло … Тогава в полезрението ми попада голямото стъкло на малко кафене, вътре на една маса точно се настанява възрастна двойка, баба и дядо, дядото застава зад своята дама и мило и нежно й помага да свали палтото си, после издърпва стола и й я настанява, така че да й е удобно. Гледката е приятна и не съм разбрала, кога съм спряла насред тротоара и съм се зазяпала неприлично в двойката. Оглеждам се стреснато, никой не ми обръща внимание … сещам се за стиха “Пред твоите витрини блескави, накуп застават често те и колко скръб в очите трескави, и колко мъка се чете! Но тръгват си те пак одрипани, с въздишки плахи на уста, а тез витрини са обсипани с безброй жадувани неща…” Точно така се чувства и аз в момента, но не съм жадна за бляскави неща, а за добро отношение и любов, продължавам да се наслаждавам на нежните и внимателни движения на бабата и дядото, мислено пресъздавам диалога, който водят двамата, абсолютно сигурна съм, че той я нарича “мила”, а тя него “скъпи” и не защото се лигавят, а защото тя наистина е най-милото същество, което той познава, а той всъщност е най-скъпото й притежание … Проследявам погледите им, които гледат към дъното на заведението, там двама тинейджъри стоят гушнати и си говорят нещо … друг вид любов, не по малко красива от тяхната, просто по-различна, може би първа, тази любов не обръща внимание на нищо друго освен на себе си, тя е толкова млада и напълно егоистична, старата и помъдряла  любов я наблюдава с толкова внимание и възхищение, сякаш казва “И аз бях такава, а после минах през множество изпитания, но познай аз оцелях, дано и ти оцелееш” … младата любов не обръща внимание, сега е заета със себе си, няма защо да мисли от сега за предстоящите изпитания, сега е щастлива … Усмихвам се широко, отклонявам погледа си от кафенето приютило две толкова различни любови и продължавам по пътя си. Настроението ми е във върхова точка и изведнъж установявам, че света е прекрасно място, нямат значение кишата, калта, спуканите улуци, нацупените продавачки, забързаните минувачи има значение само, че в този свят все още се раждат любови, някои от тях устояват на всички изпитания и продължават десетилетия наред, е да, други не се справят така успешно, но те просто освобождават място за нови любови, за нежност и обич. Забравям за “Братчетата на Гаврош”, а съзнанието ми започва сякаш само да си тананика “Какъв прекрасен свят…” на Луис Армстронг, усмивката сякаш е залепнала на лицето ми, минувачите се обръщат след мен, сякаш се чудят защо се смея след като деня е толкова мрачен. Няма как да им обясня, че аз не виждам сивотата, а виждам зелени дървета, червени рози, синьо небе, огромна цветна дъга и всичко е толкова прекрасно … Всеки от нас избира в какъв свят да живее, аз избирам красивия и прекрасния, там където има надежда и любов … Избери го и ти, ела и се усмихни. image




Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. storieswithoutwords - Този прекрасен стил на писане, м...
15.03.2012 19:11
Този прекрасен стил на писане, мислене всеки път ме кара да искам да прочета още и още <3 Това като, че стана любимата ми твоя творба.
цитирай
2. mystories - Благодаря ти, много мила. Това е ...
15.03.2012 20:24
Благодаря ти, много мила. Това е по-скоро нещо като страница от дневника ми. Радвам се много, че ти харесва ... А, ти нали не си убила Антеа, според мен Саша ще е много нещастен ако изгуби и сина си и нея ...
цитирай
3. storieswithoutwords - Разбира се, че не! Дори пуснах нова ...
15.03.2012 20:56
Разбира се, че не! Дори пуснах нова част съвсем скоро, но няма да издавам какво става, защото ще убия интереса ;d
цитирай
4. qbylkovcvqt - Вече се усмихвам. Добро утро и сл...
16.03.2012 04:40
Вече се усмихвам.

Добро утро и слънчевоусмихнат ден! :)
цитирай
5. mystories - Радвам се че има усмихнати хора :...
16.03.2012 10:14
Радвам се че има усмихнати хора :)
Приятен, весел и много нежен ден!
цитирай
6. анонимен - Такива творби ме карат да се усми...
16.03.2012 10:57
Такива творби ме карат да се усмихвам и да вярвам, че не живеем в съвсем бездушен свят.
цитирай
7. mystories - За мен е чест и удоволствие да знам, ...
16.03.2012 11:02
За мен е чест и удоволствие да знам, че съм накарала някой да се усмихне.
цитирай
8. анонимен - Винаги съм се чудил, защо в раздел ...
16.03.2012 11:23
Винаги съм се чудил, защо в раздел Изкуство вместо такива постинги да са най-популярни, всъщност има политически статии или пък някакви видове чат с много коментари и отговори.
Браво за творбата, много ми харесва.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mystories
Категория: Изкуство
Прочетен: 854214
Постинги: 53
Коментари: 158
Гласове: 308
Архив