Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2012 13:00 - Нека играта започне… // Оливия 6
Автор: mystories Категория: Изкуство   
Прочетен: 3329 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Качвайки се по стълбите към петия етаж на министерството, където бе срещата им, Оливия избра да върви точно пред Алекзандър, знаеше че през цялото време той ще зяпа задника й и точно за това използваше точно онази походка, която караше роклята й да се люшка ту в едната ту в другата посока, очертавайки добре дупето й, на няколко пъти се обърна крадешком, за да го погледне, но той дори и не забеляза, очите му бяха вперени в тялото й и дори не обърна внимание на няколко доста сексапилни жени, с които се разминаха. Оливия бе доволна от себе си …

Влизайки в залата определена за срещата им разбраха, че днес ще се срещната само със секретаря на министъра, който се оказа приятен, млад мъж. Пълна противоположност на Алекзандър … Оли на ум се запита “Защо пък не?” и се впусна в действия. Усмихна се мило на другия мъж настанявайки се, точно срещу него и игнорира напълно Алекзандър. За всеки въпрос, който секретаря задаваше, тя имаше готов отговор, не даваше на Алек дори да гъкне, сякаш го нямаше въобще в стаята. На няколко пъти се надигна от мястото си накланяйки се напред оставяйки целенасочено деколтето й да се отвори пред очите на секретаря, докато му показваше някакви схеми в доклада или посочваше точно определен абзац. Знаеше, че поради липса на други занимания в момента Алекзандър следи всяко нейно движение. Горкия секретар, след едно часовата среща вече бе тотално превъзбуден от всичките й действия и дори си позволи на няколко пъти да хване ръката й и да я погали с палеца си. Оли цялата изтръпна, тялото й копнееше такова докосване, но не точно от този мъж, а онзи, който седеше до нея и изглеждаше някак безпристрастен към цялата ситуация. Накрая срещата приключи, фирмата бе спасена, продължаха им договора и всичко бе наред.

Този път слезнаха с асансьора, а секретаря ги придружи до долу, като през цялото време се опитваше да си уреди среща с Оливия извън офиса, накрая тя склони да му обещае телефонно обаждане, когато е свободна и пое визитната му картичка с усмивка на уста. Очите на Алекзандър вещаеха буря, само да останеха насаме. Въпреки че избягваше да я поглежда, веждите му бяха сключени, а на челото му се бяха появили онези бръчки, които имаха навика да изникват на лицето му, когато имаше проблеми над които трябваше сериозен размисъл.

Оливия примигна срещу силното слънце, когато излезнаха от тъмната прохладна сграда и сложи с финес слънчевите си очила. Това бе добре, защото не искаше Алек да вижда уплахата в очите й.

- Ще се видим в офиса – каза бързо, преди той да отвори устата си и се обърна в посоката в която бе паркирана колата й.

Усети как силните му пръсти обхващат китката й и я дръпват назад, карайки да обърне цялото си тяло с лице към него.

- Какво бе това горе, по дяволите? Накара ме да се чувствам като глупак, който идея си няма каква компания управлява. – ооо, той бе ядосан, защото се чувстваше некомпетентен, а не защото тя бе флиртувала със секретаря … сърцето й се сви, цялата игра и се стори глупава, тя не бе от жените които могат да предизвикат вниманието на мъж като Алекзандър. Какво си бе помислила, че той ще ревнува, ще я пожелае, само защото тя флиртува с друг. О, глупавата ми Оли, та той дори не е забелязал, че ти си уреди среща с друг мъж. Бе ядосан само защото не му даде да говори и да покаже, че имам знанията и опита да управлява компанията. Езика й се стрелна и облиза пресъхналите й устни. Мисли бързо, кажи нещо и се махни преди да си се разплакала, махай се Оливия … съзнанието й се опитваше да я спаси от още по-голямо излагане.

- Да видиш какво ми е на мен, когато сме на среща с някоя бизнес дама и ти ми изземваш функциите – почти изкрещя в лицето му и дръпна рязко ръката си, обръщайки се с гръб към него и само това че бе с високи обувки й попречи да се затича към колата си. Когато вече бе на няколко крачки извика, без да се обръща – междудругото имам среща за обяд, така че може да закъснея ….

Най-накрая стигна до колата си и се мушна на шофьорското място, толкова бързо, че сякаш дявола я гонеше. Тръгна с превъртане на гуми и почти забърса няколко от другите паркирани коли. С периферното си зрение видя, че Алекзандър още стой прав пред входа на сградата, без да е помръднал и на сантиметър… Не я интересуваше, да мисли каквото си иска! На няколко пресечки от там, тя спря колата и се облегна разплакана на волана…




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mystories
Категория: Изкуство
Прочетен: 854208
Постинги: 53
Коментари: 158
Гласове: 308
Архив