Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2012 15:19 - Да намериш... (9)// Ив
Автор: mystories Категория: Изкуство   
Прочетен: 4779 Коментари: 3 Гласове:
16

Последна промяна: 14.05.2012 22:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Дълго време не можа да заспи, припомняйки си горещите й устни по лицето си, нежните й движения, с които докосваше всяка част от тялото му. На няколко пъти ставаше от леглото с намерението да иде в нейната спалня, но стигайки до вратата се отказваше. Свят му се завиваше само при мисълта, че сутринта тя ще се опомни и ще съжалява за това, което е направила докато е била пияна… Определени не искаше да вижда изражението, когато осъзнаеше, че си е легнала точно с него. Така че с усиля на волята си остана в леглото. Поне вече знаеше какво е чувството да я имаш, може и да бе за миг, но я бе имал за себе си. Това момиче го побъркваше вече повече от месец не можеше да спре да мисли само за нея, а сега… сега вече знаеше какво мисли тя наистина за него, че е един старец, който може да я получи, само ако тя е пияна или си е загубила ума. След няколко безсънни и изтерзани часове заспа, но и съня не му донесе успокоение. От кошмарите му го спаси някакъв силен трясък. Отвори объркано очи и се огледа. Либи бе нахлула в спалнята му. Навън грееше слънце. Примигна срещу прозореца и точно да я поздрави с “Добро утро”, тя заговори бързо:

- Ако само споменеш да споменеш на някой за снощи, ще кажа че нарочно си ме напил и си се опитал да ме изнасилиш – тъй като Ив не бе достатъчно буден и ориентиран, за да разбере всичките й думи и само мигаше насреща й, тя бързо продължи – не ми се вярва дори брат ми да ти повярва, ако му се разплача на рамото – тя дръпна врата и я затвори с трясък излизайки от стаята.

Той остана в леглото цял ден, успокоявайки се, че когато й мине махмурлука тя ще се успокой и отново ще бъдат приятели, поне приятели. Нямаше начин да са нещо повече от това, но поне приятели можеха да бъдат. Телефона му не звънна този ден, нито следващия, нито по следващия … Дните се изнизаха в седмица, а седмиците заплашваха да станат месец. Живота му си тръгна по старо му, от вкъщи в офиса и обратно. Вече нямаше безсънни нощи прекарани по клубовете, но пък имаше такива прекарани сам в леглото си, премисляйки онази вечер. Не можеше да разбере защо му е толкова сърдита, нали се бе държал като джентълмен и не се бе възползвал от състоянието й, нали уж за това не приспа с нея, за да не му се сърди тя и да не съжалява. Всяка нощ заспиваше с решението на следващата сутрин да й звънне, но на сутринта й даваше още един ден да спре да се сърди. Липсваше му дори в офиса, не бе осъзнал колко е започнал да разчита на свежите й идеи. Често на ум си представяше какво би казала тя за дадено събитие, как би го организира.

По време на една обедна почивка, когато бяха изминали повече от три седмици без да я чува и вижда седеше вперил очи в телефона си. Името и снимката й бяха на екрана, само трябваше да натисне зелената слушалка и щеше да чуе гласа й. Обмисляше какво да й каже, когато устройството завибрира в ръцете му и го стресна, без малко да го изпусне. Нейното име и снимка се смени с това на брат й и Ив премигна срещу звънящия телефон преди да отговори.

- Майк, здравей – гласа му прозвуча дори убедително весело.

- Здрасти Ив, точно се прибрах, утре ще представям Катя на майка и татко, ще имаме семейна вечеря, бих желал да дойдеш – Тялото му изстина за момент, чак сега се сети за другата молба на приятеля си, която не бе свързана със сестра му, напълно бе изключил за това.

- Аз … Майк слушай забравих да говоря с вашите за Катя – избърбори бързо, такива неща винаги бе по-хубаво да ги правиш бързо, като махане на лейкопласт, боли но само за момент.

- Да, знам Либи ми каза, не се притеснявай за това всичко е наред, трябва да дойдеш ти си част от семейството, поне за мен е така, искам да бъдеш тук – Майк не звучеше ни най-малко разочарован от неговото забравяне и Ив се успокой за момент, но тогава се сети за Либи.

- Майк, сестра ти знае ли, че ще бъда там? – гласа му му изневери и той прозвуча почти страхливо.

- Виж какво ти си ми като брат, това е важна вечер за мен и искам да си тук. Двамата с Либи ще трябва да се дръжите прилично един с друг, не знам и не ме интересува за какво сте се скарали този път, ще бъдете любезни един с друг и това е. Същото го казах и на нея. Не приемам никакви извинения от никой от двама ви, ще бъдете тук и ще се усмихвате подкрепящо. Ясно ли е? – приятеля му не дочака потвърждаващия му отговор а направо затвори.

Ив облегна глава на ръцете си и се усмихна, е поне щеше да я види…



Тагове:   вечеря,   самота,   терзания,   ив,


Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zabavnata - Здравей!
14.05.2012 18:04
Либи е голямо зверче и на Ив му е нужен повече от късмет за да я укроти.
Успешна седмица!:)
цитирай
2. storieswithoutwords - Тя Либи направо го е вързала :DD, но ...
14.05.2012 18:32
Тя Либи направо го е вързала :DD, но той много сладко се държи ^^
цитирай
3. mystories - :)
14.05.2012 22:28
Радвам се, че и на двете ви харесва.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mystories
Категория: Изкуство
Прочетен: 854174
Постинги: 53
Коментари: 158
Гласове: 308
Архив