Разтърка уморено челото си и погледна през големия прозорец на офиса си, града се виждаше като на длан, загледа се просто ей така в нищото … чувстваше умората, за пред себе си започна да признава, че вече е твърде стар за графика на Либи … бе минал месец от молбата на Майк, който явно бе информирал и сестра си за този план, защото тя още на следващия ден звънна на Ив с планове къде й се ходи вечерта и от тогава за него бе настанал изморителен маратон, всяка вечер някъде по клубовете до ранните часове на следващия ден, който пък Ив прекарваше работейки по проблемите на новите си клиенти … Когато имаше събитие, което той е организиран вземаше Либи със себе си и някак си тя започна да идва във фирмата и да дава все нови и нови идеи … е признаваше й, че идеите й винаги бяха добри и изпълними, това което го дразнеше бе че “принцесата” се държеше съвсем нормално и дори мило докато не останеха насаме … Тогава все едно дявола се вливаше в нея и започваше да се заяжда, да му опонира и да използва доста саркастични думи към него. Самия той оценяваше ума и характера й, без съмнение малката бе успяла да влезе под кожата му, но държанието й спрямо него го обиждаше неимоверно много.
Бе се облегнал на бара с чаша алкохол в ръката и наблюдаваше дансинга, където множество тела се движеха в синхрон с музиката, която бе прекалено силна за неговите предпочитания (да, определено остаряваше). Либи бе някъде там в тълпата завързвайки нови запознанства … Изведнъж някой го прегърна изотзад и му се обеси на врата.
- Спаси ме, Сашо почва прекалено много да ми се натиска – разглезено му се примоли на ухото. Ив се усмихна, Либи по принцип не носеше на алкохол и рядко си позволяваше повече от един коктейл на вечер, но този път явно бе пийнала два-три…
- Мислех, че го харесваш – прошепна Ив, вече тотално се чувстваше като бодигард, като някаква притурка към красивото момиче, просто мъжко присъствие, пазещо я от неприятности. Придърпа я пред себе си, за да я погледне в очите.
- Харесвам го, но не така – тя нацупи устни и го погледна с поглед на изгубено коте, което би ти било много благодарно, ако му дадеш съвсем малко мляко и просто го погалиш – мисля, че ми е лошо, Ив, моля те, нека излезем на въздух!
Той хвърли няколко банкноти на бара, за да плати питието си и стана. Близо до клуба имаше парк, бе красив и спокоен под нощното, звездно небе. Либи леко вдетинена заподскача по тревата, събувайки високите си елегантни обувки в движение.
- Не е ли прекрасно? – извика тя и се завъртя в кръг с разперени ръце, Ив само се усмихна и се наведе да вдигне сандалите й, хващайки ги с два пръста за каишките. – Хайде не бъди такъв старец, Ив, догони ме … – извика момичето и хукна някъде между близките дървета, той се затича, не че му се играеше много, но не искаше да я изпуска от поглед, нощните паркове не бяха най-безопасното място за подпийнало, само момиче.
- Либи? – първо тихо, а после на доста по висок глас извика той – Спри да се криеш, покажи се – вече се притесняваше, от около пет-десет минути не можеше да я намери. Боровете бяха големи и с разперени клони, почти не допускайки светлината на бледата луна да преминава през тях. Въртеше се в кръг, видимо паникьосан – Либи? – извика за пореден път и се огледа … Тя изскочи зад един от големите борове и се метна на врата му, смеейки се.
- Изплаших ли те? – прошушна до самото му ухо. Той инстинктивно я обгърна с ръце, сякаш пазейки я да не избяга пак.
- Мисля, че време да си тръгваме, какво ще кажеш?
- Но на мен лошото ми мина и не ми се прибира, а и съм адски гладна, как мислиш дали има отворени ресторанти по това време – тя отново бе стъпила на земята и посягаше да си вземе сандалите от ръка му.
- Добре, тогава ще си намерим ресторант, да се махаме от тук – Ив бързаше да я отведе от парка, от тъмното, от тази непринудена обстановка, нервите му си играеха с него, романтиката тук бе осезаема и той копнееше да я вземе тук на тази поляна, под големите борове, но не биваше да го допуска … Трябваше да се махнат от тук, преди отново тя да го гушне … Хвана я здраво за ръката и я поведе към близката стоянка за таксита.
Слънчев ден!:)
Радвам се, че ти харесва. Усмивки!
