Знаете максимата "Ако искате да разсмеете Бог, просто му разкажете за плановете си" та и в моя случай е така ... куп непредвидени обстоятелства и още куп неприятности ме откъснаха от решителността ми да завърша "Да намериш..." не се отказвам от този разказ, просто в момента имам друг проект, чието написване реших да споделя с вас .. Надявам се да Ви хареса, а за Ив ... ще разберете какво става с него съвсем скоро.


Сън ...
"Лудо младо, сън засънило ..."
Народна песен

Хамака бе опънат в края на двора под големите дървета, чиято сянка даваше прохлада през горещите летни дни на лежащия в плетената люлка. Оливия се бе излегнала и четеше с интерес новата книга, която купи просто ей така подтиквана от някакъв импулс. От години не си бе купувала художествена литература, всъщност от години не правеше нищо просто ей така за забавление, бе посветила живота си на кариерата и на двадесет и четири вече беше специалист в областта си, търсен от всякакви научни институти и компании, за да изнася лекции и пише доклади... Книгата й се струваше невероятно интересна, макар че историята бе някак сладникава и без особено оригинална завръзка. Но тя намираше очарование във всяка написана дума и се усмихваше сякаш на себе си. Лекия топъл бриз галеше голите й рамене, а крака й пуснат отстрани на хамака се поклащаше в някакъв такт, в който тя си тананикаше на ум някаква песничка. Мъжките ръце я стреснаха, когато той се наведе и се опита да я отмести, за да му направи място да легне до нея. Тя вдигна очи и усмивката й заблестя срещу него ... Няколко минути се смееха и закачаха, докато успеят да се нагласят двама в едноместната плетена люлка. Най-накрая усилията им се увенчаха с успех - той легнал по гръб, а тя върху него с лице заровено на широкото му мъжко рамо. Ръцете му я обгръщаха, а пръстите му галеха нежно голия й гръб. Тя вдигна глава и се загледа в лицето му. Около очите му имаше малки бръчици, които Оливия погали с нежната си ръка, сякаш искаше да ги изтрие и да върне по-младежкия му облик. Тялото й настръхваше от ласките му. Лятната рокличка с гол гръб, която покриваше тялото й изведнъж й се стори невероятно тежка преграда между нея и мъжа ... имаше желание просто да я разкъса, за да не стой нищо между тях. Надигна се леко, за да достигне до устните му със своите. Докоснаха се съвсем леко, но сякаш този допир предизвика електрически импулс по тялото й ...
Събуди се ... Лежеше изпотена на голямото си легло, огледа се объркано около себе си и стана малко по-рязко от колкото трябваше, което предизвика световъртеж. Застана до големия прозорец и се загледа в хамака под дърветата в края на градината. Съня бе толкова реален, че на Оливия й трябваха поне десет минути, за да осъзнае, че това никога не се бе случвало, но въпреки всичко го усещаше сякаш бе реално. Докосна с пръст устните си ... а, най-стараното в случая бе, че познаваше мъжа от съня си ... но, не можеше да бъде той, определено не можеше да си позволи да се забърка точно с него. Макар че голите му рамене бяха наистина привлекателни и се искаше да може да се сгуши в прегръдките му.
Алармата я стресна и я изкара от размислите й. Трябваше да се приготвя за работа ... очакваше я още един обикновен ден. А, той, той щеше да си остане просто добър приятел и никога нямаше да научи за съня й.