Седеше в кабинета у дома си и разглеждаше документите на новите клиенти, какво искат от него и възможно ли е въобще да го постигнат. Бе експерт в … можеше да се каже в областта “Връзки с обществеността” или тъй модерното наименование “ПР”, но всъщност работата му се отличаваше с това, че винаги успяваше да запознае клиентите с правилните хора необходими им да постигнат бизнес целите си, някой дори го наричаха “лобист”, но и това не бе точно наименование, всъщност май никой не можеше да определи точно как се нарича дейността която извършва, но пък я вършеше добре и за това бе толкова търсен и добре платен, кажеше ли че се заема с даден проблем, то означаваше, че този проблем скоро ще спре да съществува … На двата големи монитора, пред него беше отворено досието на поредния клиент – добър предприемач, който беше успял до толкова, че да иска да развие бизнеса си и в столицата, неговата задача бе да го представи на подходящите хора, да въведе семейството му в необходимите среди, да намери подходящ офис за седалището на фирмата му и т.н. всичко, което да доведе до това клиента да развие успешно бизнеса си и тук. Бе се замислил дали на малкото семейство повече ще им подхожда къща или апартамент в изискана сграда … Гледаше снимките на клиента – той, съпруга и малко момченце, изглеждаха щастливи … Усмихна се неволно. Бяха изминали няколко седмици от онази съботна разходка и работата така го бе затрупала, че почти бе забравил за самотата си, но сега пак се присети, ето че този човек бе успял, имаше и семейство и бизнес… защо той се бе вглъбил само в работата си, защо още на времето не създаде семейство … Може би защото чакаше да се влюби, дали наистина трябваше човек да чака голямата разтърсваща любов или не. Прокара ръка през гъстата си черна коса, трябваше да се съсредоточи. И точно когато пак се зачете в досието от съседната маса където бе оставил лаптопа си се чу звънене на скайп, стана и включи видеовръзката. Беше Грег, един от най-добрите му приятели. Момчешкото лице на Грег му се ухили и бързо започна да му говори:

- Хей, нали знаеш момичето, което свалям от известно време?

- Лили, нали … много приятно момиче – той намигна и се зачуди, защо Грег започва толкова отдалече

- Вчера й предложих и тя прие – Грег го изръси изведнъж и по лицето му се четеше вълнение.

- Честито, поздравления – гласа му бе дрезгав, сякаш полагаше огромни усилия да го държи спокоен. Не че не се радваше наистина за Грег, той го заслужаваше, но и благородно му завиждаше в този момент, искаше му се и той да е така развълнуван за предстоящия си живот. Грег продължи бързо.

- Та от както родителите ми починаха, ти, майка ти, Майк, брат му, сетра му и неговите родители сте ми най-близките, та реших да направя малка вечеря с вас и малко по-далечни роднини – Грег замълча и се усмихна – братовчедите ми ще са доста разочаровани, като обявя годежа си, май вече бяха решили, че ще си остана стар ерген и един ден техните деца ще наследят парите ми – лицето на екрана се разсмя, без веселие … – вечерята е в други ден, майка ти вече се съгласи да организира всичко, бог да я благослови тази жена, беше много въодушевена, каза че поне моята сватба щяла да доживее, след като ти не си се грижел да и доставяш такива наслади от живота.

- Добре, ще дойда – само това успя да каже и затвори лаптопа … Опредено майка му щеше да се погрижи самия той да получи списък на необвързаните момичета на тази вечеря и цяла вечер щеше да следи дали се държи възпитано … Въздъхна, не че не искаше да я зарадва, като й доведе снаха, просто не можеше да намери подходящата жена …

моята майка се държи по същия начин ...
Стана ми много интересно, как ще се развие живота на героя ти, дано скоро го продължиш

Радвам се, че на някой му е интересно и се надявам не само да я продължа, но и да успея да завърша историята :)

Ах тези майки :DDD... Хайде пускай новата част ^^

Кой е казал, че майките трябва да се слушат на всяка цена? Те винаги ще ревнуват и никоя няма да е достатъчно "добра" за скъпоценното синче. От там и конфликтите за сърцето на героя. Всяка иска да има сърцето и да владее мислите му. Малко отстъпки и от двете би направило героя щастлив. Дано да се харесат свекърва-снаха, че да е щастлив работохолика. Боже, колко гадно звучи тази дума, почти като "алкохолик", но поне е "престижно". Уф!
Ще следя с интерес продължението на тази история. Дано излезе от "МАТРИЦАТА" и намери щастието. Обичам приказките.:))

Моята майка в случая е по скоро "Хайде избери си някоя, че и аз да видя внуци" :) Или поне така я бях замислила, но сега ме подсети, че мога да вкарам и малко разногласия между майката и избраницата ... Ще видим. До вчера бях сигурна и как ще продължи и как ще свърши тази история, а днес идеите се заблъскаха в главата ми и вече знам само как ще свърши, но не и какво ще му се случи между началото и края, утре може и края да променя, кой знае :D

Най-интересни са тези, които никога не можем да предвидим как ще продължат.
Успех!:)