Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2012 11:14 - Приключение в Аляска (четвърта глава)
Автор: mystories Категория: Изкуство   
Прочетен: 1491 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 12.03.2012 14:06


Мартин се бе прибрал някъде към четири сутринта. Дълго бяха стояли в дневната на Ния, пиейки чай с капка коняк, за да се стоплят от снежните си игри. Бе сядал тихо, докато приятелите му от детинство разказваха всички лудории, които са вършели през годините до сега на този ден, Ния ги слушаше в захлас и от време на време задаваше по някой друг въпрос. Разказваха й още, че след седмица е “Деня на кладите”, когато във всички дворове цяла нощ горят огромни огньове, помагайки според преданието на “Времето” да стопли тяхната “Ледена земя”. Марти не говореше, запълни си времето с това да наблюдава домакинята им. За първи път осъзнаваше колко нежно и ефирно се движи тя, колко мила и добра е … Никога не бе обръщал внимание, как качва крака на фотьойла и ги обгръща с ръце, сякаш й се иска някой да я прегърна. На няколко пъти, му се наложи да изстиска от себе си цялото самообладание и твърдост, за да не стане и да не я гушне. Ръцете му чак трепереха от желание да го направи. Гледаше я с леко присвити очи, сякаш криеше всеки свой поглед. Забеляза и как тя отмята дългия си бретон, за да не падат кичурите й пред очите и да не й пречат, не бе обърнал внимание и как тихо се смее, издавайки най-прекрасния звук на света (или поне на него така му се струваше). Тръгна си неохотно заедно с другите, чувстваше се така сякаш може да остане цяла вечност там на стола до камината и просто да я гледа.

Вече час от как си бе легнал в леглото, но съня не идваше, не искаше да го отнесе. Мозъка му прехвърляше отново и отново, блесналия й поглед, докато лежи под него в снега, аромата на косата й уловен без да иска, всеки неин жест по време на разговора, походката й … Никога до сега не се бе чувствал така относно момиче, не че не беше имал гаджета до сега, но някак всичко бледнееше пред това, което е сега. Но можеше ли да загърби приятелството заради това, Стив … Стив с който бяха родени само с няколко часа разлика и с който бе израснал, той от първия ден на Ния в Уармтаун сякаш бе залепнал за нея. Правеше какви ли не неща, тя да му обърне внимание, макар че в момента когато Марти се замисляше, тя никога не бе му давала някакви надежди … Но можеше ли той да се изправи пред Стив и да му заяви, че и той ще си пробва късмета с Ния. Мартин измъкна възглавницата из под главата си и я запрати на някъде в стаята с шумна въздишка …

* * *

На малкия кей до езерото в края на града имаше много симпатична люлка за двама, Ния бе седнала и расеяно се люшкаше, докато гледаше блестящите води, вече постоплени от пролетното слънце, въпреки че според нея поне тук никога не би било достатъчно топло за плуване. Сви се зиморничав в дебелото си яке, макар и студена пролетта изглеждаше толкова свежа и животворна, усмихна се на някаква своя мисъл. Някой закри очите й изотзад и нещо нежно погали  носа й, ухаеше на роза, вдигна ръка и отмести ръцете на човек зад нея … коприненото венчелистче на розата бе кърваво червено, а аромата й бе толкова божествено наситен, вдигна глава извивайки врата си назад, Мартин се бе надвесил над нея и се усмихваше, а очите, очите му бяха натежали от чувства и толкова парещи … Лицето му се сведе още, тя почувства дъха му …

Ния седна разтреперена в леглото си, по дяволите, можеше поне на сън да го целуне, защо се стресна, съня не бе кошмар, бе напълно противоположното на това, което хората наричат кошмар. Захлупи лице в ръцете си, бе толкова прекрасно там, защо не можеше да остане в света на сънищата …?

image

 



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mystories
Категория: Изкуство
Прочетен: 854183
Постинги: 53
Коментари: 158
Гласове: 308
Архив