Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2012 18:13 - Приключение в Аляска (втора глава)
Автор: mystories Категория: Изкуство   
Прочетен: 1234 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 09.05.2012 23:43


 

Точно в този момент пред погледа и изникнаха сенките на някакво населено място, наситена бе още далече, но се виждаше нещо различно от останалата белота на снега. Можеше да различи в далечината различни сгради, макар и те покрити от пухкавите снежинки все пак бяха запазили до някъде очертанията си. Натисна газта малко повече и усети как задницата на джипа поднесе … Бързо отдръпна крака си от педала, което накара мощният двигател да изръмжи недоволно и да угасне. Ния се облегна разтреперена на волана и скри лицето си. Само това оставаше в края на пътуването си да се забие в някоя преспа и да и се наложи да извърви последния километър пеша в снега, настръхна от връхлетелия я студ, само при тази мисъл и вдигна решително глава. Завъртя ключа на стартера и натисна газта този път по леко, колата потегли бавно, но сигурно.

До едно от „дърветата” забеляза спряна патрулка, направо съжали човечеца, който изпълнявайки служебния си дълг бе прокуден да седи цял ден в колата си сред нищото. Явно полицая също бе забелязал приближаващата се черна кола, защото Ния видя ясно как отваря врата и махва с палката си пред нея. Нямаше какво да направи освен да спре и да попита, какво точно нарушение е направила, че да я спира полицията. Чу почукването по страничния си прозорец и го свали бавно, студения въздух я удари в лицето, когато се обърне, за да погледне в посока на полицая.
- Шериф Джаксън, документите за проверка моля! – гласа му бе някак по отзивчив и любезен от тези на полицаите в големия град, колата бе достатъчно висока, за да вижда лицето на полицая, без да му се налага да се навежда за тази цел. Момичето забеляза, че мъжа на средна възраст разтърква голите си ръце, явно в опит да повиши температурата им и побърза да даде необходимите документи.
Полицая с интерес разгледа книжката й и талона и с полу усмивка попита.
- Госпожица Карина, какво ви води в нашия топъл град? – явно и той намираше идеята да кръстиш нещо насред Аляска с името Уарматаун за абсурдна, Ния почти се задави от смях при въпроса му и го погледна малко по-приятелски, явно човека просто си търсеше с кой да си поговори при дежурството на пътя, едва ли често преминаваха автомобили от тук, като се замислеше, сигурно бе изперкал от скука.
- Аз, ами такова, баба ми ми завеща къща в града, реших да поживея в новата си придобивка – вдигна поглед към лицето му и се усмихна, колкото може по любезно.
- Баба ви? Да не би да сте внучка на старата Тания Беар? Обичах нейните сладки, да, определено никой друг не може да прави шоколадови бисквити като Тания … – гласа му заглъхна, а очите бяха с онзи разсеян поглед, който показваше, че даден човек си спомня някакво хубаво преживяване. Ния се почуства неудобно, явно един напълно непознат знаеше повече за баба й, от самата нея. Което не беше особено учудващо, все пак момичето бе научила за Тания Беар, едва след като получи завещанието й. Тя само кимна на зададения й въпрос, не знаеше какво да отговори.
- Страхотно, страхотно, винаги съм искал да видя дъщерята на Сюзън, ако приличаш поне малко на майка си, бързо ще завъртиш главите на всички момчета в града – полицая показваше завидни познания за семейството й, при което Ния само се прокашля, някак си не искаше да вижда майка си в образа на разбивачка на сърца – Извинявай, госпожице, просто тук всички се познаваме и нямаше как да не ви попитам, какво търсите в нашата пустош. Радвам се, че аз съм първия, който да ви приветства с „Добре дошла”.
- След като сте толкова любезен, може ли да ме упътите, къде точно да намеря Тейкър стрийд 34? – бързо попита Ния, преди Шерифа пак да се отплесне по спомени за майка й и баба й.
- Ще карам пред вас, следвайте ме – Шериф Джаксън бързо й върна документите и се отдалечи по посока на колата си, явно правилно бе чувала, че в малките градчета всички са любезни и готови да помогнат, замисли се че при такъв въпрос към полицай от Ню Йорк, най-вероятно бе да я упътят към близката книжарница, за да си купи карта.
Патрулката я подмина и тя побърза да запали двигателя и да последва отдалечаващата се кола. Спряха пред една стара викторианска къща, която бе в редичка от други подобни. Ния дръпна дебелото си яке от съседната седалка и бързо излезе от колата. Застана пред къщата още преди шерифа да успее да излезе. Очите й обгръщаха цялата фасада, усмивката й се разпъна на лицето, точно така си я бе представяла, не знаеше защо, но се почувства сякаш се завръща у дома, след дълго отсъствие. Пръстите й напипаха стария ключ в джоба й и тя се затича към входната врата, нямаше търпение да влезе. Стълбите не бяха почистени от навалялия сняг и тя затъна до коленете в него, но това не я спря, накрая се добра до врата отключи я и я отвори със завиден замах. Шериф Дажксън стоеше на алеята и гледаше нетърпеливите й движения с някакъв интерес „Тания, бе права, Сюзън нямаше силите и волята да продължи традицията, но дъщеря й, определено ще успее” с тази мисъл в главата той тръгна след момичето, за да й предложи помощта си …  



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mystories
Категория: Изкуство
Прочетен: 854194
Постинги: 53
Коментари: 158
Гласове: 308
Архив